1 Кратък преглед

Митата в търговията и свързаната с тях несигурност са сред причините за силното вариране на икономическата активност през първата половина на 2025 г., с ефекти на изпреварване, особено в Ирландия. Очаква се отзвучаването на тези фактори през второто полугодие да доведе до още променливост, размиваща сигналите на базовата инерция на икономиката на еврозоната. Всъщност, ако се абстрахираме от волатилността, дължаща се на вариращите данни от Ирландия, икономическият растеж в останалата част на еврозоната беше по-стабилен и се очаква да остане такъв през втората половина на годината. Макар че новото търговско споразумение между САЩ и ЕС предвижда по-високи мита върху износа от еврозоната за САЩ, то допринесе за намаляване на несигурността по отношение на търговските политики. Прогнозира се икономическият растеж в еврозоната да се засили по-късно през прогнозния период благодарение на редица фактори. Нарастване на реалните заплати и заетостта, както и новите държавни разходи за инфраструктура и отбрана, главно в Германия, би трябвало да стимулират вътрешното търсене в еврозоната. Освен това се смята, че по-малко рестриктивните условия за финансиране, основно в отражение на неотдавнашните решения по паричната политика, и възстановяване на външното търсене през 2027 г. също ще допринесат за перспективата за растежа. Прогнозира се средногодишният растеж на реалния БВП да бъде 1,2% през 2025 г., 1,0% през 2026 г. и 1,3% през 2027 г. В сравнение с макроикономическите прогнози на експертите на Евросистемата от юни 2025 г. перспективата за прираста на БВП е ревизирана нагоре с 0,3 процентни пункта за 2025 г. поради по-добри от очакваното постъпващи данни и инерционен ефект от ревизии на предишни данни. Тъй като не всички изненадващи данни са свързани с по-силно от предвижданото преди изпреварващо засилване на икономическата активност, смята се, че те ще бъдат само частично неутрализирани през второто полугодие. Поскъпването на еврото и отслабналото външно търсене, свързано отчасти с малко по-високите мита спрямо допусканото в юнските прогнози, доведоха до низходяща ревизия за 2026 г. в размер на 0,1 процентни пункта. Прогнозата за 2027 г. остава непроменена.^[1]

Перспективата за инфлацията е в съответствие с нейното стабилизиране около средносрочното целево равнище от 2%. Предвижда се общата инфлация, измерена с Хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), да се задържи без промяна, на ниво около 2%, до края на 2025 г., а след това да намалее до 1,7% през 2026 г. и отново да се повиши до 1,9% през 2027 г. Спадът през 2026 г. е обусловен от по-нататъшно постепенно отслабване на неенергийните компоненти, докато инфлацията на енергийните цени се очаква да остане променлива, но да се покачва в хода на прогнозния период, отчасти поради влизането в сила на Схемата на ЕС за търговия с емисии 2 (СТЕ2) през 2027 г. Предвижда се инфлацията на храните първоначално да остане повишена, тъй като отражение ще намират забавени ефекти от предишни увеличения на международните цени на хранителните суровини, но през 2026 г. и 2027 г. да се забави до темп малко над 2%. Очаква се ХИПЦ инфлацията без компонентите енергоносители и храни да намалява с отслабването на натиска от страна на заплатите, забавянето на инфлацията при услугите и отразяването на по-високия обменен курс на еврото във веригата на ценообразуване, водещо до ограничаване на инфлацията при стоките. По-слабият растеж на възнагражденията, след като вече са възстановени предишните загуби на реална заплата, съчетан с възстановяване на растежа на производителността, се очаква да доведе до значително по-бавен прираст на разходите за труд на единица продукция. В сравнение с прогнозите от юни 2025 г. перспективата за общата ХИПЦ инфлация е ревизирана нагоре с 0,1 процентни пункта както за 2025 г., така и за 2026 г. поради по-високите реални и допускани цени на енергийните суровини, както и поради забавеното въздействие от по-високите международни цени на хранителните суровини, които неутрализират изцяло поскъпването на еврото. За 2027 г. се очаква да надделее отложеният ефект от поскъпването на еврото, което води до низходяща ревизия с 0,1 процентни пункта.

2 Международна среда

Въпреки продължилото увеличаване на митата в САЩ след крайната дата за прогнозите от юни 2025 г. обявяването на предварителни договорености по търговски споразумения и удължаването на примирието за митата между САЩ и Китай намалиха несигурността по отношение на търговските политики, макар че тя остава висока. Базовите допускания за митата и несигурността във връзка с търговските политики са представени подробно в
Каре 1. Все още продължават проучванията по раздел 232 от Закона за разширяване на търговията от страна на администрацията на САЩ по отношение на секторните мита за фармацевтични продукти, полупроводници и дървесина, като това поражда възходящ риск за допусканията за митата.

Перспективата за растежа в световен мащаб се очаква да отслабне, макар и не толкова рязко като предвиденото в прогнозите от юни 2025 г.^[2] Очаква се глобалният растеж на реалния БВП да бъде 3,3% през 2025 г. спрямо 3,6% през миналата година, а след това да се забави още до 3,1% през 2026 г., преди да се покачи отново до 3,3% през 2027 г. (Таблица 2). Реалният БВП отбеляза изненадващо по-висок прираст през второто тримесечие в големите икономики (включително САЩ, Китай и Обединеното кралство), но последните икономически новини, например отслабване на търсенето на работна ръка в САЩ и по-слаби продажби на дребно и инвестиции в Китай, показват забавяне на икономическата активност през второто полугодие на 2025 г. Перспективата обаче е ревизирана нагоре спрямо прогнозите от юни 2025 г., отчасти в отражение на положително изненадващи данни, а в същото време се предвижда фискалната експанзия в САЩ, намаляващата несигурност във връзка с търговските политики и подобряващите се финансови условия да смекчат ефекта от новите мита.

Очаква се прирастът на световната търговия да намалее значително – до 2,8% през 2025 г. и 1,5% през 2026 г., но да се възстанови до 3,1% през 2027 г. Въпреки привидната устойчивост на търговията през първото полугодие на 2025 г. поради изпреварващия внос в САЩ преди налагането на митата търговските политики на САЩ повлияват неблагоприятно динамиката на търговията. Прогнозираното рязко забавяне отразява отслабване на ефекта на изтегления напред внос, както и въздействието на митата и засилената несигурност във връзка с търговските политики, възпрепятстваща инвестициите и водеща до по-малко ориентирана към търговията структура. Очаква се възстановяване на световната търговия през 2027 г. – по-специално при растеж на вноса в САЩ след очаквано свиване през 2026 г., макар и с темп малко под растежа на реалния БВП в световен мащаб. В сравнение с юнските прогнози прирастът на световния внос е ревизиран надолу както за 2025 г., така и за 2026 г., което е в отражение най-вече на нововъведените мита и на низходяща ревизия в оценката на ролята на вноса за растежа в Китай. Това компенсира с излишък въздействието от възходящите корекции на прираста на реалния БВП.

Перспективата за външното търсене към еврозоната остава слаба и е ревизирана леко надолу в сравнение с прогнозите от юни. Очаква се прирастът на външното търсене към еврозоната да намалее до 2,8% през 2025 г. спрямо 3,6% през 2024 г. и да продължи да отслабва до 1,4% през 2026 г., след което да се възстанови до 3,1% през 2027 г. (Таблица 2). В сравнение с прогнозите от юни 2025 г. външното търсене към еврозоната е ревизирано надолу за 2026 г. Кумулативните ревизии на външното търсене на стоки и услуги от еврозоната за периода 2025 – 2027 г. обаче са по-малки от ревизиите в световната търговия, което отразява ефекти от географския състав, а именно надвишаващ очакванията внос в Обединеното кралство през второто тримесечие и възходящи корекции за държавите от Централна и Източна Европа поради фискалните стимули и разходите, свързани с отбраната, в Германия.

Предвижда се през прогнозния период общата инфлация в световен мащаб постепенно да намалява, независимо от инфлационния натиск в САЩ.^[3] Общата инфлация според индекса на потребителските цени (ИПЦ) в световен мащаб се очаква да спадне от 4,0% през 2024 г. до 3,2% през 2025 г., след което да продължи да намалява до 2,9% през 2026 г. и 2,5% през 2027 г. В сравнение с юнските прогнози глобалната инфлация е ревизирана леко надолу за 2025 г. поради изненадващо неблагоприятни данни за второто тримесечие в големите икономики (включително САЩ, Китай и Индия), но е ревизирана нагоре за 2026 г. Това се дължи предимно на динамиката в САЩ, където се предвижда по-високите мита и фискалната експанзия да засилят инфлационния натиск. Тази тенденция е отчасти компенсирана от низходящи ревизии във всички икономики на възникващи пазари поради по-слабо от очакваното ускорение на инфлацията на потребителските цени в Китай и въздействието на по-ниските цени на храните.

За експортните цени на конкурентите на еврозоната се прогнозира да се повишат с темпове под средните в ретроспективен план поради трайно ниските експортни цени в Китай. Очаква се експортните цени на конкурентите на еврозоната (в национални валути) да нараснат с 1,6% през 2025 г., 2,1% през 2026 г. и 2,3% през 2027 г. Това е под ретроспективната средна стойност (2,6% за периода 2000 – 2019 г.) поради очакванията инфлацията в цените на износа от Китай да остане отрицателна до края на 2026 г. В сравнение с юнските прогнози низходящата корекция за 2025 г. и 2026 г. отразява въздействието на по-ниските цени на износа от Китай, отчасти поради продължителната дефлация на цените на производител и по-ниските цени на храните, които напълно компенсират ефекта от малко по-високите допускания за цените на петрола.

Каре 1
Допускания за митата на САЩ и несигурността по отношение на търговските политики, както и технически допускания

Допускания за митата на САЩ и несигурността по отношение на търговските политики

В сравнение с прогнозите от юни 2025 г. ефективните митнически тарифи на САЩ за вноса от еврозоната и митата на всички техни търговски партньори са по-високи след обявяването на търговското споразумение между САЩ и ЕС и други съобщения. В прогнозите на експертите се вземат предвид тези митнически тарифи, временни отлагания и изключения, които са в сила към крайната дата за прогнозите (28 август), и се приема, че те ще останат на същото равнище през целия прогнозен период.

• Допуска се, че ефективната митническа тарифа за износа на стоки от еврозоната за САЩ ще бъде 13,1% спрямо допускането за 10,2% в юнските прогнози (Графика А, панел „а“). Това отразява търговското споразумение от 27 юли 2025 г. и последвалото съвместно изявление на САЩ и ЕС, в което се предвижда, че прилаганата митническа тарифа е по-високата от 15% и ставката за най-облагодетелствана нация (НОН) за всички стоки, които са незасегнати от секторни мита. За сравнение в прогнозите от юни 2025 г. се допуска обмитяване с фиксирана ставка от 10%. Секторните мита включват по-високи тарифи върху стоманата и алуминия (увеличение от 25% в юнските прогнози до 50%) и ново мито от 50% за съдържание на алуминий и стомана в 407 продукта, както и за медта в по-широк план. Автомобили и автомобилни части се обмитяват с 15% (спад в сравнение с 25% в юнските прогнози), докато за самолети и самолетни части понастоящем се прилага само ставката за НОН.^[4] За продуктите, които понастоящем са предмет на проучвания по раздел 232 от страна на САЩ, а именно фармацевтични продукти, полупроводници и дървесина, се допуска, че митото е в размера, приложим преди администрацията на Тръмп да встъпи в длъжност, което би означавало ставка близо до нула. Когато се вземе предвид и търговията с услуги, ефективната митническа тарифа е нараснала с 1,8 процентни пункта до 8,1% спрямо равнището си в юнските прогнози.
• Общата ефективна митническа тарифа на САЩ за вноса на стоки от всички търговски партньори се е увеличила до 21,0% спрямо 16,8% в юнските прогнози (Графика А, панел „б“). Това отразява двойното повишаване на универсалните мита върху стоманата и алуминия (от 25% в прогнозите от юни 2025 г. на 50%), както и добавянето на 407 продукта, съдържащи стомана и алуминий, в списъка на обмитяваните стоки, новите универсални мита върху медта (50%), двустранните търговски споразумения, подписани с ключови търговски партньори (напр. Европейския съюз, Япония, Южна Корея и Виетнам), по-високи реципрочни ставки, прилагани от 7 август за държави, с които не е постигнато търговско споразумение (напр. Индия и Швейцария), повишаване на митата върху износа от Бразилия (до 50%) и от Канада (увеличение до 35% на митата върху стоки, които са извън Споразумението между САЩ и Мексико и Канада), както и на вторичните мита за Индия (до 25 процентни пункта) като санкция за закупуването на руски петрол.

Графика А

Допускания за ефективни митнически тарифи на САЩ за стоките в прогнозите от септември 2025 г. спрямо прогнозите от юни 2025 г.

а) Внос от еврозоната (само стоки)	б) Внос от всички търговски партньори (само стоки)
(проценти и принос в процентни пунктове)	(проценти и принос в процентни пунктове)

Несигурността по отношение на търговските политики намалява по-бързо от предвиденото в юнските прогнози, макар и да остава висока в ретроспективен план. През юли несигурността по отношение на търговските политики беше с около 55% под заложеното в юнските прогнози равнище, най-вече поради обявяването на търговски споразумения.^[5] Затова се допуска, че тази несигурност, макар и все още висока, ще спадне през прогнозния период в сравнение с предходните прогнози, като следва сходна низходяща тенденция (Графика Б, панел „а“).

По-високите мита и несигурността, свързана с търговските политики в САЩ след мартенските прогнози, доведоха до понижаване на перспективата за растежа на реалния БВП в еврозоната с 0,7 процентни пункта общо за периода 2025 – 2027 г. (Графика Б, панел „б“), а въздействието върху инфлацията е незначително. Според оценките малко по-високите допускания за митата от юни насам предполагат допълнително кумулативно въздействие от -0,1 процентни пункта в сравнение с прогнозите от юни 2025 г., съсредоточено в 2025 г. и 2026 г. Ограниченото въздействие, което изключва ефектите на валутния курс, е свързано както с малките промени в ефективните митнически тарифи, така и с факта, че повишението е сравнително по-слабо, отколкото при другите конкуренти, търгуващи със САЩ (Графика А). Що се отнася до несигурността във връзка с търговските политики, намаляването ѝ от юнските прогнози насам води до лек възходящ ефект върху растежа на реалния БВП. В резултат на тези два частично компенсиращи се фактора цялостното въздействие на митата и несигурността върху растежа на БВП се очаква да бъде малко по-отрицателно, отколкото в прогнозите от юни, възлизайки на -0,7 процентни пункта кумулативно за периода 2025 – 2027 г. Както и в юнските прогнози, ефектът на митата и несигурността в САЩ върху ХИПЦ инфлацията в еврозоната се счита за силно ограничен, с кумулативно въздействие под 0,2 процентни пункта за периода 2025 – 2027 г.

Графика Б

Допускания на експертите относно несигурността във връзка с търговските политики и въздействието на митата и несигурността върху растежа

а) Еволюция на несигурността по отношение на търговските политики	б) Въздействие на митата и несигурността върху растежа на реалния БВП в еврозоната (кумулативно въздействие за периода 2025 – 2027 г.)
(индекс, тримесечна плъзгаща се средна)	(процентни пунктове)

Технически допускания

В сравнение с прогнозите от юни 2025 г. основните промени в техническите допускания са по-високи цени на петрола, по-ниски цени на природния газ и суровините и по-висок обменен курс на еврото, но финансовите допускания като цяло остават непроменени. Допусканията за цените на петрола са ревизирани нагоре с около 3% средно за периода 2025 – 2027 г., а за цените на електроенергията – с около 2%. Допусканията за цените на едро на природния газ са ревизирани леко надолу. Допускането за цената на квотите по Схемата на ЕС за търговия с емисии 1 (СТЕ1) също е малко по-ниско, а за СТЕ2 цената остава непроменена. Цените на неенергийните суровини са ревизирани леко надолу. От юнските прогнози насам еврото е поскъпнало с 3,3% спрямо щатския долар и с 2,3% в номинално ефективно изражение. Допусканията за лихвените проценти остават в общи линии непроменени.

Таблица

Технически допускания

	Септември 2025 г.				Ревизии спрямо юни 2025 г.
	2024	2025	2026	2027	2025	2026	2027
Суровини:
Цена на петрола (щ.д./барел)	81,2	69,7	65,1	65,1	4,5	3,7	1,4
Цени на природния газ (евро/мегаватчас)	34,4	37,3	32,9	29,7	-1,8	-1,2	1,4
Цени на едро на електроенергията (евро/мегаватчас)	77,7	84,6	77,8	73,2	2,8	0,4	1,9
Квоти по схемата на ЕС за търговия с емисии (СТЕ1) (евро/тон)	65,2	70,7	71,9	73,8	-0,9	-1,8	-2,2
Квоти по схемата на ЕС за търговия с емисии (СТЕ2) (евро/тон)	-	-	-	59,0	-	-	0,0
Цени на неенергийните суровини, в щатски долари (годишно процентно изменение)	9,2	4,8	-1,0	0,9	-2,0	-0,6	0,3
Обменни курсове:
Обменен курс щатски долар/евро	1,08	1,13	1,16	1,16	1,9	3,3	3,3
Номинален ефективен обменен курс на еврото (EER41) (Т1 1999 = 100)	124,1	127,7	129,9	129,9	1,2	2,3	2,3
Финансови допускания:
Тримесечен EURIBOR (проценти годишно)	3,6	2,2	1,9	2,1	0,0	0,0	-0,1
Доходност на десетгодишните държавни облигации (проценти годишно)	2,9	3,1	3,4	3,6	0,0	0,0	0,0

3 Реална икономика

През второто тримесечие на 2025 г. икономическата активност в еврозоната отбеляза растеж от 0,1%, т.е. малко под предвиденото в прогнозите от юни, след много по-силен от очакваното растеж през първото тримесечие (Графика 1). След резултатите за първото тримесечие на 2025 г. и възходяща ревизия на данните за четвъртото тримесечие на 2024 г. равнището на БВП през второто тримесечие все пак остана с около 0,5% над предвиденото в юнските прогнози. През първото тримесечие на 2025 г. растежът беше подпомогнат силно от изпреварващ износ в очакване на по-високи мита в САЩ. Този ефект започна да отслабва през второто тримесечие, главно – но не само – вследствие на развитието на обстоятелствата във фармацевтичния сектор в Ирландия. В секторен план промишленото производство беше слабо през второто тримесечие в условия на отзвучаване на ефектите от изпреварващите поръчки. В същото време продължи базовото възстановяване на търсенето на стоки, стимулирано от подобряващите се реални доходи, а в сектора на услугите активността продължи да бележи растеж.

Предвижда се застой на икономическата активност през третото тримесечие поради очаквано по-нататъшно отслабване на ефекта от изпреварващия износ, особено в Ирландия, и поради по-високите митнически тарифи, но през четвъртото тримесечие тя би трябвало да поеме отново във възходяща посока. Съставният индекс за производството на мениджърите по продажбите (ИМП) нарасна до 51,0 през август – признак за положителна базова инерция на растежа. В промишления сектор се наблюдаваше по-силно изразен подем, като ИМП за промишленото производство беше 52,5, а ИМП в сектора на услугите все така показваше едва слаб растеж – 50,5. Показателят на Европейската комисия за икономическите нагласи отбеляза обратен спад през август след подобрението през юли и остава на ниско равнище. Противно на показателите от проучвания данните за промишленото производство през юни открояват продължаващи трудности в промишления сектор, свързани отчасти с отзвучаването на ефектите от изпреварващите поръчки, но също и с непреодолени проблеми с конкурентоспособността. Допускането в базовата прогноза е, че през целия прогнозен период митата на САЩ спрямо ЕС ще останат на равнището, определено в търговското споразумение от 27 юли, и че несигурността по отношение на търговските политики постепенно ще намалява, но ще остане висока и ще упражнява отслабващо възпиращо въздействие върху икономическата активност (вижте Каре 1). Смята се, че очакваното рязко свиване на растежа в Ирландия през третото тримесечие на 2025 г. вследствие на отзвучаването на по-ранни ефекти от изпреварващи поръчки ще неутрализира прираста от 0,2% в останалата част на еврозоната и ще доведе до застой на икономическата активност в нея (Графика 1, панел „в“). Очаква се слабото ускорение на базовия растеж в условия на малко по-високи мита спрямо предишните допускания, но на по-малка несигурност, ще доведе до подновен растеж от 0,2% през четвъртото тримесечие. Данните за растежа и ревизиите на данни за предишните тримесечия са в основата на почти целия прогнозен годишен растеж за 2025 г. в размер на 1,2% (Графика 1, панел „г“).

Графика 1

Реален БВП на еврозоната

а) Прираст на реалния БВП	б) Равнище на реалния БВП
(процентно изменение на тримесечна база, сезонно и календарно изгладени тримесечни данни)	(верижни обеми (2020 г.); млрд. евро)
в) Прираст на реалния БВП на еврозоната – въздействие на Ирландия	г) Прираст на реалния БВП на еврозоната – въздействие на растежа в рамките на годината и инерционни ефекти
(процентно изменение на тримесечна база и принос в процентни пунктове, сезонно и календарно изгладени тримесечни данни)	(годишно процентно изменение и принос в процентни пунктове)

Прогнозира се тримесечният прираст на реалния БВП да се увеличи до 0,3% в средносрочен план благодарение на нарастване на разполагаемия доход, отслабване на несигурността, засилване на външното търсене и фискални стимули, свързани с отбраната и инфраструктурата. Очаква се растежът на частното потребление да бъде подпомогнат от увеличение на покупателната способност на домакинствата, обусловено от леко нарастване на заплатите и заетостта, въпреки известно охлаждане на пазара на труда, успоредно с отслабване на инфлацията и лек спад на нормата на спестяване. Прогнозата е инвестициите постепенно да се засилят в хода на прогнозния период вследствие на по-слаба несигурност, увеличени разходи за отбрана и инфраструктура, подкрепа със средства по програмата „ЕС от ново поколение“ (NGEU) и подобрени условия на търсене в синхрон с цикличното възстановяване. Все пак, ако слабото външно търсене продължи и в началото на 2026 г., ако конкурентоспособността на еврозоната се сблъсква с упорити трудности, митата са по-високи, а обменният курс – по-силен, това е вероятно да доведе до по-нататъшна загуба на експортен пазарен дял и това също така да забави възстановяването на бизнес инвестициите. Обявените през първото полугодие фискални мерки, свързани с отбраната и инфраструктурата, би трябвало да дадат ограничен принос в размер на 0,25 процентни пункта за растежа в средносрочен план, общо за целия прогнозен период. Като цяло се очаква тримесечният растеж на БВП да остане на равнище от 0,3% от началото на 2026 г. Спад в средногодишния растеж на реалния БВП от 1,2% през 2025 г. до 1,0% през 2026 г. се отдава на предвиждането за по-слаби инерционни ефекти през 2026 г. след очаквания слаб растеж през втората половина на 2025 г. (Графика 1, панел „г“).

Неблагоприятното въздействие върху растежа от затягането на паричната политика в миналото вероятно вече е намерило проявление, а сега пониженията на лихвените проценти от юни 2024 г. насам би трябвало да започнат да го подпомагат. С понижаването на основните лихвени проценти от юни 2024 г. насам и въз основа на пазарните очаквания за бъдещето им развитие към крайната дата за прогнозите (Каре 1) като че ли не остава много от отрицателното въздействие на предходния цикъл на затягане на паричната политика върху икономическия растеж до края на 2025 г. Все пак налице е значителна несигурност за мащаба и времето на предишните и бъдещите ефекти.

Растежът на реалния БВП би трябвало все така да се определя от частното потребление. Що се отнася до разходите (Графика 2, панел „а“), прогнозира се частното потребление да бележи солиден прираст през целия прогнозен период и да има най-голям принос за растежа на реалния БВП. Освен това би следвало потреблението на сектор „Държавно управление“ и цялостните инвестиции да се увеличават ежегодно в периода 2025 – 2027 г., а частните инвестиции да компенсират очаквания силен срив на публичните инвестиции през 2027 г. вследствие на изтичането на срока на финансирането с безвъзмездни средства по NGEU. За разлика от това нетният износ се очаква да има отрицателен принос за растежа на реалния БВП през 2025 г. и 2026 г., като приносът на вноса (съответно -1,2 и -0,9 процентни пункта) надвишава този на износа (съответно 0,6 и 0,5 процентни пункта), но това отчасти се компенсира от положителен принос от изменение на запасите през 2025 г. (Графика 2, панел „б“). Силните колебания в изменението на запасите през 2025 г. са свързани с набиране и ликвидиране на запаси в контекста на изпреварващите поръчки и отзвучаването на техния ефект.

Графика 2

Прираст на реалния БВП на еврозоната – разбивка на основни компоненти на разходите

а) Прогнози – септември 2025 г.	б) Корекции спрямо прогнозите от юни 2025 г.
(годишно процентно изменение и принос в процентни пунктове)	(процентни пунктове и принос в процентни пунктове)

В съпоставка с прогнозите от юни 2025 г. прогнозата за прираста на реалния БВП е ревизирана нагоре с 0,3 процентни пункта за 2025 г., надолу с 0,1 процентни пункта за 2026 г., а за 2027 г. остава непроменена. Възходящата ревизия на прогнозата за 2025 г. отразява положителни инерционни ефекти от ревизии на данни за минали периоди, както и значително по-добри от очакваното резултати за първото тримесечие на 2025 г., а също и факта, че най-новите показатели сочат лека възходяща ревизия на растежа през третото тримесечие (Графика 3). Малко по-високите мита, по-слабото външно търсене и намаляващата ценова конкурентоспособност поради поскъпването на еврото напълно неутрализират въздействието върху икономическата активност от подобреното доверие. Това води до низходяща ревизия с 0,1 процентни пункта на перспективата за растежа за 2026 г. Перспективата за 2027 г. остава непроменена. Що се отнася до компонентите на разходите (Графика 2, панел „б“), най-големите ревизии за 2025 г. са по отношение на инвестициите (като повече от половината от тях засягат волатилни инвестиции в продукти, обект на интелектуална собственост, в Ирландия) и на нетния износ.

Графика 3

Ревизии на прогнозите за растежа на реалния БВП спрямо прогнозите от юни 2025 г. – разбивка по инерционни ефекти и ефекти в рамките на годината

(процентни пунктове и принос в процентни пунктове)

Очаква се частното потребление да се засили, подпомогнато от нарастване на компенсациите за труд и постепенно намаляване на нормата на спестяване. Частното потребление продължи да нараства през първото тримесечие на 2025 г., а вероятно и през второто, въпреки известно забавяне в темповете на растеж спрямо края на 2024 г. на фона на отслабващо доверие в условията на напрежение в търговията. Разходите на домакинствата би следвало да се увеличат от годишен темп на прираст около 0,8% през 2023 – 2024 г. до 1,3% през 2025 – 2027 г. Това възстановяване отразява най-вече нарастващия реален разполагаем доход, подкрепен главно от доходите от заплати, и, в по-малка степен, от несвързаните със заплати доходи, по-специално от самостоятелна заетост. Освен това за прираста на частното потребление би трябвало да допринесе лек спад на нормата на спестяване с постепенното нормализиране на разходите за потребление и спестяванията. Очакваното постепенно възстановяване на доверието на потребителите към ретроспективната му норма в средносрочен план, в условия на като цяло устойчива перспектива за пазара на труда, може да допринесе за постепенен спад на нормата на спестяване (Графика 4). Независимо от това се очаква нормата на спестяване на домакинствата да остане в общи линии висока в отражение на факта, че лихвените проценти остават малко над средните в ретроспективен план равнища, а достъпът до кредити все още е затегнат.

Графика 4

Потребление, доходи и спестявания на домакинствата

(годишно процентно изменение и принос в процентни пунктове)

Според оценките жилищните инвестиции са се свили през второто тримесечие на 2025 г., но би трябвало да се възстановят в хода на прогнозния период вследствие на благоприятните условия за финансиране и нарастващите реални доходи на домакинствата. След силни резултати през първото тримесечие на 2025 г. се смята, че жилищните инвестиции са намалели през второто, но би трябвало да се увеличават с нарастващ темп през следващите. Възстановяването им отразява подобреното търсене на жилища, за което свидетелства и наблюдаваният наскоро подем в броя на разрешенията за строеж на жилищни сгради, и може да бъде отдадено на последователния спад на лихвите по ипотечни кредити от края на 2023 г. насам и на принос от продължаващо нарастване на реалните доходи на домакинствата.

Въпреки изкривяване от свързани с митническите тарифи фактори в краткосрочен план очакването за бизнес инвестициите е те постепенно да се възстановяват в средносрочен план благодарение на засилване на икономическата активност, отслабване на несигурността и въздействие от страна на национални политики. Смята се, че след леко нарастване през първото тримесечие, обусловено от ефекти на изпреварване на очакваното повишение на митата, дори при изключване на волатилните инвестиции в продукти, обект на интелектуална собственост, в Ирландия, през второто тримесечие бизнес инвестициите в еврозоната са били в застой. Прогнозира се те да отбележат лек спад през третото тримесечие на 2025 г. поради отслабване на ефектите, свързани с изпреварващи поръчки, повишена несигурност, свързана с политиките, по-високи мита и поскъпване на еврото. Очаква се инвестициите да се повишават постепенно от четвъртото тримесечие на годината нататък със засилването на вътрешното и външното търсене, спада на несигурността и въвеждането на национални политики, стимулиращи допълнителни частни инвестиционни разходи, свързани с отбраната и инфраструктурата.

Перспективите за износа на еврозоната все още са възпирани от по-високите митнически тарифи на САЩ, повишаването на обменния курс на еврото и непрестанния натиск върху конкурентоспособността. Налагането на мита от САЩ, заложени в търговската сделка с ЕС (вижте Каре 1), допълнително влоши перспективата за износа на еврозоната. Фирмите от еврозоната вероятно ще срещнат трудности в конкуренцията с вътрешната продукция на пазара в САЩ, макар че митата върху техните изделия като цяло са по-ниски в сравнение с износа от други икономики. Същевременно се очаква поскъпването на еврото също да отслаби конкурентоспособността на стоките от еврозоната на световния пазар в средносрочен план. Смята се, че това е резултат от ограниченото като цяло засилване на конкурентоспособността на еврозоната в сравнение с други търговски партньори на САЩ, като ценовата конкурентоспособност спрямо производителите от САЩ несъмнено се е влошила (Графика 5).

Графика 5

Промени в ефективните митнически тарифи и в обменните курсове на пазара в САЩ след встъпването в длъжност на новата администрация

(процентни пунктове)

Макар че намаляването на несигурността, свързана с търговските политики, донесе известно облекчение, тя остава повишена спрямо ретроспективните нива. По-специално, все още е налице известна несигурност относно търговското споразумение между САЩ и ЕС за фармацевтичните продукти и полупроводниците (в момента митата върху тях са все още същите като преди встъпването в длъжност на новата администрация, но е възможно да се повишат до горната граница от 15% след проучване по раздел 232 от Закона за разширяване на търговията), а това би могло да окаже допълнително въздействие върху износа на еврозоната. Въпреки че през първото тримесечие износът на еврозоната нарасна рязко вследствие на изтегляне напред на поръчки от предприятията в очакване на по-високи мита в САЩ, тази инерция отслабна с отминаването на ефектите от изпреварването. В перспектива се очаква износът на еврозоната да се затруднява да не изостава от световното търсене поради проблеми с конкурентоспособността, които вероятно ще доведат до нови загуби на дялове на експортния пазар. В сравнение с прогнозите от юни 2025 г. износът на еврозоната е ревизиран нагоре за 2025 г., като растежът се очаква да достигне 1,3% в отражение на временния подем през първото тримесечие, дължащ се на изпреварващи поръчки, и е ревизиран надолу до 1,1% за 2026 г., но след това се очаква да се възстанови до 2,5% през 2027 г.

Що се отнася до вноса в еврозоната, очаква се растежът да бъде стабилен – с 2,8% през 2025 г., 2,0% през 2026 г. и 2,7% през 2027 г. Смята се, че това ще бъде обусловено отчасти от изпреварващия износ в началото на 2025 г., значително нарастване на снабдяването от Китай и увеличение на вътрешните инвестиции. Като цяло се очаква нетната търговия да има отрицателен принос за растежа в еврозоната, с въздействие от -0,6 процентни пункта през 2025 г. и -0,3 процентни пункта през 2026 г. Предвижда се през 2027 г. приносът ѝ да бъде неутрален.

Очаква се пазарът на труда да остане като цяло устойчив, а равнището на безработица да намалее през 2026 г. и 2027 г. Прогнозата е равнището на безработица да се повиши през 2025 г., достигайки върхова стойност през второто полугодие (Графика 6, панел „а“). След това се предвижда то да намалява в средносрочен план и да достигне безпрецедентно ниска стойност от 6,0% през четвъртото тримесечие на 2027 г. Очаква се нарастването на работната сила да отслабва в хода на прогнозния период, отчасти вследствие на демографски тенденции, а това да доведе до спад в броя на незаетите в средносрочен план, донякъде поради по-ниското равнище на безработица при по-възрастните работници. В сравнение с експертните прогнози от юни се предвижда равнището на безработица да остане в общи линии без промяна и да се движи в тесни граници между 6,0% и 6,4% през прогнозния период. За 2027 г. то е ревизирано нагоре с 0,1 процентни пункта.

Графика 6

Равнище на безработица и заетост

а) Равнище на безработица	б) Заетост
(процент от работната сила)	(индекс, Т1 2022 = 100)

Прогнозира се растежът на заетостта да се забавя в хода на прогнозния период. Като цяло се предвижда тя да нарасне с 0,6% през 2025 г. (Графика 6, панел „б“), което означава солиден прираст в краткосрочен план. Устойчивият растеж на заетостта през 2025 г. е обусловен отчасти от солидното нарастване на работната сила. То обаче се очаква да намалява през прогнозния период, ограничавайки растежа на заетостта. Макар че този растеж през първото тримесечие на 2025 г. беше малко под равнището от юнските прогнози, данните за второто тримесечие леко ги надхвърлят. Предвижда се до края на годината заетостта да продължи да нараства с по-висок темп от очакваното преди.

Растежът на производителността на труда през 2025 г. е по-висок от прогнозираното преди и се очаква да продължи цикличното си възстановяване. Смята се, че за целия прогнозен период той ще остане положителен, но доста под тренда от преди пандемията (Графика 7). Скоростта на възстановяването продължава да е ограничена от структурни фактори, като постепенно пренасочване на икономическата активност към сектора на услугите, разходи за прехода, свързани с екологизиране на икономиката, трайно неблагоприятно въздействие на сътресението при енергийните цени, бавно възприемане на високо иновативни технологии, основани на изкуствен интелект, и застаряване на населението. По-силното нарастване на производителността на труда през 2025 г. в сравнение с юнските прогнози се дължи главно на възходящата ревизия на прираста на БВП, до голяма степен вследствие на развитието на данните за Ирландия, които внесоха известна променливост в статистическия ред. В резултат от тази ревизия на данни за минали периоди нарастването на производителността на труда през първото тримесечие на 2025 г. е ревизирано нагоре с 0,4 процентни пункта. За годината като цяло то е ревизирано нагоре с 0,2 процентни пункта спрямо прогнозите от юни. За 2026 г. ревизията е надолу. Това се дължи главно на низходяща ревизия на прираста на БВП, докато растежът на заетостта остава в общи линии без промяна.

Графика 7

Производителност на труда на наето лице

а) Равнище на производителността на труда

(индекс, Т1 2022 = 100)

б) Темп на растеж на производителността на труда

(растеж на годишна база)

4 Фискална перспектива

Прогнозира се фискалната позиция на еврозоната да бъде затегната само слабо през 2025 г., да бъде разхлабена през 2026 г. и да бъде отново затегната, малко по-осезаемо, през 2027 г. (Таблица 4).^[6] След значително затягане през 2024 г. поради недискреционни фактори и мерки на фискалната политика се предвижда фискалната позиция да бъде затегната само слабо през 2025 г., главно вследствие на дискреционни мерки по отношение на приходите. Те включват увеличение на социалноосигурителните вноски и, в по-малка степен, на преките и косвените данъци.^[7] Тези увеличения на данъците отчасти се компенсират от продължаващия растеж на публичните разходи и от разхлабването на фискалната политика що се отнася до недискреционни фактори.^[8] През 2026 г. се очаква разхлабване на фискалната позиция, главно поради по-големи публични инвестиции. Това отразява по-високите разходи за отбрана и инфраструктура, особено в Германия (през 2026 – 2027 г.), включени в базовата прогноза от юни 2025 г. насам, както и голям растеж на инвестициите, финансирани със средства по NGEU, в Италия, Испания и други държави. През 2027 г. затягането на фискалната позиция, коригирана със средствата по NGEU и дискреционните мерки, отразява на първо място допускането за по-ниски държавни разходи, свързано с изтичането на срока за финансиране с безвъзмездни средства по NGEU, и известно затягане на недискреционни фактори.^[9]

В сравнение с прогнозите от юни 2025 г. дискреционните мерки на фискалната политика, включени в базовата прогноза, сочат само леко допълнително затягане на фискалната позиция през прогнозния период, по-специално през 2026 г. Това затягане на дискреционните мерки възлиза на по-малко от 0,1 процентни пункта от БВП съвкупно за целия прогнозен период, главно през 2026 г. и при частичен обрат през 2027 г. Смята се, че като се вземат предвид и леко ревизираните недискреционни фактори, фискалната позиция ще бъде затегната с близо 0,1 процентни пункта повече спрямо предвиденото в юнските прогнози през периода 2025 – 2027 г. Това затягане се дължи главно на възходящи ревизии на нетните косвени данъци. Други причини за ревизии включват по-нисък растеж на потреблението на сектор „Държавно управление“ и по-високи преки данъци. Незначително по-малкото затягане на фискалната позиция през 2027 г. спрямо предвиденото в прогнозите от юни отразява главно възходящи ревизии на потреблението на сектор „Държавно управление“ и фискални трансфери в няколко държави.

Що се отнася до фискалната перспектива за еврозоната, очаква се съотношенията на бюджетния дефицит и дълга да продължат да нарастват през прогнозния период, макар и в по-малка степен от предвиденото в юнските прогнози (Таблица 4). След очаквания спад през 2025 г. се прогнозира бюджетният дефицит на еврозоната да се увеличи, достигайки 3,4% от БВП до края на прогнозния период. Това се дължи главно на лихвени плащания, следвани от леко влошаване на циклично изгладеното първично салдо и от цикличния компонент на бюджетното салдо. В сравнение с юнските прогнози бюджетното салдо е ревизирано нагоре за целия прогнозен период, но най-вече от 2026 г. нататък, главно поради посоченото по-горе допълнително затягане на дискреционните мерки на фискалната политика. Очаква се съотношението дълг/БВП в еврозоната да се увеличава, тъй като продължаващите първични дефицити и положителните корекции на дефицита и дълга неутрализират изцяло благоприятния, макар и нарастващ диференциал между лихвените проценти и растежа.

Допусканията и прогнозите за фискалната политика в еврозоната все така са свързани с висока степен на несигурност. Това е свързано главно с все още неуточнени планове за разходи за отбрана след срещата на високо равнище на НАТО през юни 2025 г., както и с конкретните бюджетни планове на правителствата от еврозоната за 2026 г. и след нея в контекста на фискалната рамка на ЕС. Повече информация за тези планове би трябвало да има тази есен. И накрая, несигурност е свързана с политически рискове в редица държави.

5 Цени и разходи

Очаква се общата инфлация да бъде средно 2,1% през 2025 г. и 1,7% през 2026 г., след което да се увеличи леко до 1,9% през 2027 г. (Графика 8). Предвижда се общата инфлация да остане близо до равнището от 2% до края на 2025 г. и да спадне и остане под него през цялата 2026 г. Тенденцията за първата половина на 2026 г. е силно повлияна от базови ефекти в енергийния компонент, които обясняват първоначалния спад до 1,6% през първото тримесечие, последван от възстановяване през второто. По принцип по-ниският темп на общата инфлация през 2026 г. отразява по-ниска ХИПЦ инфлация без компонентите енергоносители и храни, особено в сферата на услугите, и по-ниска инфлация при храните, придружена от слабо отрицателна инфлация на енергоносителите (Графика 9). Увеличението на общата инфлация до 1,9% през 2027 г. отразява възходящо въздействие от страна на енергийната инфлация, дължащо се фискални мерки, свързани с прехода заради изменението на климата, и по-специално въвеждането на нова Схема за търговия с емисии (СТЕ2).^[10] Очаква се ХИПЦ инфлацията без компонентите енергоносители и храни да намалее още през първата половина на 2026 г. и да се стабилизира на ниво около 1,8% през остатъка от прогнозния период.

Графика 8

ХИПЦ инфлация на еврозоната

(годишно процентно изменение)

Графика 9

ХИПЦ инфлация в еврозоната – разбивка на основни компоненти

(годишно процентно изменение, процентни пунктове)

Очаква се инфлацията на енергоносителите да остане отрицателна през по-голямата част от 2026 г., след което през 2027 г. отново да отбележи нарастване вследствие на фискални мерки, свързани с изменението на климата (Графика 10, панел „а“). Предвижда се значителни отрицателни равнища да се наблюдават и в началото на 2026 г., главно поради развитието на компонента транспортни горива. Те отразяват като цяло плоския профил на допускането за цените на петрола (вижте Каре 1), както и низходящ базов ефект за първото тримесечие на годината. В началото на 2026 г. е налице и слабо низходящо въздействие от очаквано понижаване на цените на електроенергията в Германия поради по-ниски налози и мрежови такси. Увеличението на енергийната инфлация от -1,1% през 2026 г. до 2,4% през 2027 г. в голяма степен отразява възходящо въздействие от прилагането на пакета „Подготвени за цел 55“ на ЕС, по-специално на новата СТЕ2 за отоплението на сгради и за транспортните горива.

Графика 10

Перспектива за инфлацията на енергоносителите и храните в ХИПЦ

a) Енергоносители в ХИПЦ

(годишно процентно изменение)

б) Храни в ХИПЦ

(годишно процентно изменение)

След неотдавнашното покачване инфлацията при храните се очаква да отслабва от последното тримесечие на 2025 г. насетне, спадайки до близо 2,0% през втората половина на 2026 г., след което леко да се повиши (Графика 10, панел „б“). Предвижда се инфлацията на храните да нарасне още до 3,2% през третото тримесечие на 2025 г., защото отражение ще намерят по-високите цени на хранителните суровини (особено на какаото и кафето), както и неблагоприятните метеорологични условия (например неотдавнашните горещи вълни). Последващото отслабване до средата на 2026 г. се дължи на по-ниски допускания за цените на хранителните суровини в международен план и в еврозоната, съпътствани от низходящ базов ефект от по-значителното повишение в средата на 2025 г. Очаква се инфлацията при храните да бъде средно 2,3% през 2026 г. и 2027 г. – под дългосрочното средно равнище, в синхрон с допускането за благоприятни цени на енергоносителите и хранителните суровини и за отслабване на натиска от страна на разходите за труд.

Очаква се ХИПЦ инфлацията без компонентите енергоносители и храни да спадне от 2,4% през 2025 г. до 1,9% през 2026 г. и 1,8% през 2027 г. (Графика 11) с по-нататъшното отслабване на въздействието на големите сътресения в минали периоди върху инфлацията при услугите. Лекото понижение на ХИПЦ инфлацията без компонентите енергоносители и храни, наблюдавано през първата половина на 2025 г., се очаква да продължи и в първата половина на 2026 г. и тя да бъде на средно равнище от 1,8% през остатъка от прогнозния период. Отслабването ѝ е обусловено предимно от инфлацията при услугите и до голяма степен отразява намаляващия натиск от страна на разходите за труд, а въздействието от предишни сътресения по веригата на доставки и шокове от енергийните цени в общи линии е отминало. Предвижда се инфлацията на неенергийните промишлени стоки първоначално да бъде възпирана от поскъпването на еврото, а след това леко да се засили през 2027 г. към ретроспективната си средна стойност около 1%, компенсирайки лекото забавяне на инфлацията при услугите и водейки до цялостно задържане на равнището на ХИПЦ инфлацията без компонентите енергоносители и храни в по-далечната част на прогнозния период.

Графика 11

ХИПЦ инфлация без компонентите енергоносители и храни в еврозоната

(годишно процентно изменение)

В сравнение с прогнозите от юни 2025 г. перспективата за общата ХИПЦ инфлация е ревизирана нагоре с 0,1 процентни пункта за 2025 г. и 2026 г., но надолу с 0,1 процентни пункта за 2027 г. (Графика 12). Възходящата ревизия за 2025 г. отразява по-високото равнище на инфлация на енергоносителите и храните. Тя се дължи до голяма степен на по-високи от очакваните данни и на по-високи допускания за цените на петрола и електроенергията, както и на забавеното въздействие на повишения на международните цени на хранителните суровини в минали периоди. За 2026 г. енергийната инфлация също е малко по-висока поради по-слабо потискащо въздействие от приложената в Германия мярка, свързана с цената на електроенергията. ХИПЦ инфлацията без компонентите енергоносители и храни е неревизирана за 2025 г. и 2026 г., с малки компенсиращи се ревизии в компонентите на услугите и неенергийните промишлени стоки, но за 2027 г. е ревизирана надолу с 0,1 процентни пункта, главно в отражение на въздействието от по-силния обменен курс на еврото. В съчетание с малко по-ниската енергийна инфлация тези ревизии означават по-ниска прогноза за общата инфлация за 2027 г.

Графика 12

Ревизии на прогнозата за инфлацията в съпоставка с прогнозите от юни 2025 г.

(процентни пунктове)

Очаква се прирастът на номиналните заплати да намалее през 2025 г. и 2026 г. с отслабването на натиска за компенсиране на инфлацията, а през 2027 г. да се задържи без промяна, на равнище над средното, подкрепен от затегнат пазар на труда. Според оценките прирастът на компенсацията на наето лице е намалял през второто тримесечие на 2025 г., но е бил над предвиденото в прогнозите от юни равнище. Предвижда се той да продължи да намалява, от средно 3,4% през 2025 г. до 2,7% през 2026 г. и 2027 г. (в сравнение с дългосрочната средна стойност от 2,5%) (Графика 13). Този профил отразява първоначално по-малък принос от социалноосигурителните вноски и отклонение на действителната заплата от разчетната, като се смята, че по-нататъшното намаление на прираста на договорените заплати ще бъде много слабо (и това се потвърждава от инструмента на ЕЦБ за проследяване на заплатите). Според оценките реалните заплати са се върнали към равнищата, наблюдавани преди скока на инфлацията, но се очаква прирастът им да остане малко по-голям от растежа на производителността през по-голямата част от прогнозния период в условия на все още затегнат пазар на труда. Очаква се делът на заплатите да се задържи като цяло непроменен през прогнозния период, малко над дългосрочната си средна стойност. В сравнение с прогнозите от юни 2025 г. прирастът на компенсацията на наето лице е ревизиран нагоре с 0,2 процентни пункта за 2025 г., главно поради изненадващите данни за първата половина на годината, докато за остатъка от прогнозния период прогнозата е с 0,1 процентни пункта по-ниска и в синхрон с леко разхлабване на затегнатия пазара на труда.

Графика 13

Перспектива за динамиката на заплатите

(годишно процентно изменение)

Нарастването на разходите за труд на единица продукция се очаква да продължи да отслабва през прогнозния период поради по-бавен прираст на заплатите и засилен растеж на производителността. Според оценките нарастването на разходите за труд на единица продукция е продължило да отслабва през първата половина на 2025 г. Спад в прираста на компенсацията на наето лице означава още по-бавно нарастване на разходите за труд на единица продукция през втората половина на 2025 г., за което се прогнозира средно равнище от 2,2% през 2026 г. и 1,9% през 2027 г. (в общи линии като средното в ретроспективен план). В сравнение с прогнозите от юни 2025 г. нарастването на разходите за труд на единица продукция остава непроменено за 2025 г., но за 2026 г. е ревизирано нагоре с 0,1 процентни пункта поради по-бавен растеж на производителността. Низходящата ревизия с 0,1 процентни пункта за 2027 г. се дължи на по-нисък растеж на заплатите.

Прогнозира се вътрешният ценови натиск, измерен чрез растежа на дефлатора на БВП, да продължи да отслабва през 2025 г. и да се стабилизира през 2026 г., когато намаляващият натиск от страна на разходите за труд на единица продукция позволи увеличаване на нормата на печалба (Графика 14). На фона на известна нестабилност през 2025 г. темпът на растеж на дефлатора на БВП се очаква да намалее от средно 2,3% през 2025 г. до 2,1% през 2026 г. и 2,0% през 2027 г. Докато прирастът на разходите за труд на единица продукция се забавя, се очаква печалбата на единица продукция да продължи да нараства в рамките на прогнозния период, за което допринася икономическото възстановяване, засилването на растежа на производителността и временно счетоводно оптимизиране през 2027 г. във връзка със статистическото третиране на СТЕ2.^[11] В съпоставка с прогнозите от юни 2025 г. прирастът на дефлатора на БВП остава непроменен за 2025 г., но е ревизиран нагоре с 0,1 процентни пункта за 2026 г. и надолу с 0,1 процентни пункта за 2027 г.

След поевтиняване на вноса до края на 2025 г., дължащо се главно на поскъпването на еврото, се очаква инфлацията на цените на вноса да се повиши с отзвучаването на сдържащия му ефект. В годишно изражение се предвижда дефлаторът на вноса да се повиши от 0,1% през 2025 г. до 0,6% през 2026 г. и по-значително до 1,7% през 2027 г. (Графика 14). Низходящата ревизия на инфлацията на цените на вноса за целия прогнозен период в сравнение с юнските прогнози първоначално отразява по-високия курс на еврото и по-ниските допускания за международните цени на хранителните суровини и изкупните цени на селскостопанската продукция в еврозоната. По-късно през периода обаче тя е свързана главно с по-плоския профил на допусканията за цените на енергийните суровини. Прогнозата за растежа на цените на вноса е все така обект на повишена несигурност както в низходяща посока (например поради по-ниски износни цени на Китай), така и във възходяща (например поради недостиг на доставки). Вижте раздел 6 за анализи на чувствителността по тези теми.

Графика 14

Вътрешен ценови натиск

(годишно процентно изменение; принос в процентни пунктове)

6 Анализи на чувствителността

6.1 Алтернативни хипотези за цените на енергоносителите

Алтернативните хипотези за цените на петрола и природния газ сочат известни възходящи рискове за инфлацията през 2026 г. и 2027 г. Прогнозите на експертите на ЕЦБ се основават на техническите допускания, представени в Каре 1. В този анализ на чувствителността алтернативни низходящи и възходящи хипотези се извеждат от 25-ия и 75-ия перцентил на базираните на опции неутрални плътности при цените на петрола и на природния газ.^[12] Според тези плътности рисковете за цените на петрола са в общи линии симетрични около базовата прогноза. Възходящи рискове, като например допълнителни санкции срещу руския и иранския износ на петрол или потенциално ескалиране на напрежението в Близкия изток, са балансирани от низходящи рискове, произтичащи от потенциално продължителния икономически ефект от първоначалното обявяване на митата на САЩ или от по-голямото от очакваното увеличение на предлагането от ОПЕК+. За разлика от това разпределението при цените на природния газ свидетелства за слаби възходящи рискове за техническите допускания (Графика 15), вероятно в отражение на несигурността по отношение на доставките. Тази несигурност е свързана със смущения на световния пазар на втечнен природен газ (ВПГ), вероятно поради силно търсене на ВПГ в Азия, и с рискове на европейския пазар. По-специално, бяха изразени съмнения относно осъществимостта на плана на Европейската комисия за постепенно прекратяване на вноса на руски природен газ до 2027 г. Това подхранва опасения, които биха могли да окажат натиск за повишаване на цените на природния газ. Все пак съществуват и низходящи рискове, особено ако свързаната с търговията несигурност окаже продължително въздействие или ако се осъществи значителен напредък към прекратяване на войната на Русия срещу Украйна, което би могло да доведе до разхлабване на американските санкции срещу съоръженията на Русия за ВПГ. Направен е и анализ на чувствителността при постоянна цена както за петрола, така и за природния газ. Във всеки от случаите се изчислява синтетичен индекс на цените на енергоносителите (среднопретеглена стойност на промените в цените на петрола и природния газ) и се оценява въздействието посредством макроикономически модели на ЕЦБ и Евросистемата. Средните резултати при тези модели са представени в Таблица 6.

Графика 15

Алтернативни хипотези за енергийните цени

а) Хипотеза за цената на петрола

(щ.д./барел)

б) Хипотеза за цената на природния газ

(евро/мегаватчас)

6.2 Алтернативни хипотези за обменния курс

В този анализ на чувствителността се оценяват последиците при алтернативни хипотези за обменния курс, при които има възможност за допълнителен възходящ натиск върху еврото и съответно низходящи рискове за растежа и инфлацията. Техническите допускания за обменните курсове в базовата прогноза са постоянни за целия прогнозен период. Алтернативни низходящи и възходящи хипотези са изведени от 25-ия и 75-ия перцентил на базираните на опции неутрални плътности за обменния курс щатски долар/евро на 15 август 2025 г., клонящ към поскъпване (Графика 16). Въздействието на тези алтернативни хипотези се оценява посредством макроикономически модели на експертите на ЕЦБ и Евросистемата. Средното въздействие върху нарастването на производството и инфлацията при тези модели е показано в Таблица 7.

Графика 16

Алтернативни хипотези за обменния курс щатски долар/евро

6.3 Анализи на чувствителността по отношение на въздействието на митническата политика на САЩ

В този раздел се разглеждат избрани рискове, свързани с политиките на САЩ за митата, на фона на продължаваща несигурност в световната търговия. Въпреки неотдавнашните търговски споразумения, сключени между Съединените щати и Европейския съюз, както и между Съединените щати и някои от другите им търговски партньори, все още съществува значителна несигурност относно начина, по който браншовете и дружествата ще се приспособят към тази нова световна търговска среда. В раздела се обръща особено внимание на три потенциални риска. Първо, възможно е да има по-силно изразено пренасочване на търговията поради преразпределяне предвид разликите в американските мита за държавите. Второ, износните цени на Китай може да бъдат понижени като стратегически отговор на митническите тарифи. Трето, в резултат на митата затрудненията в световните вериги на доставка може да бъдат по-ясно изразени. Базовите прогнози включват само ограничено въздействие на тези фактори.

Преразпределянето на търговията би могло да бъде по-силно изразено, отколкото при базовия сценарий, а износните цени на Китай – по-ниски. Моделът ECB-Global сочи, че при допусканията за митата в базовата прогноза (описани в Каре 1) пренасочването на търговията от САЩ и към еврозоната е ограничено.^[13] Това означава, че е налице само слабо преразпределение на търговията от страна на вносители от САЩ от държави, които са обект на по-високи мита като Китай, към други, както и ограничено намаляване на износните цени на Китай с цел компенсиране на митата. Анализирани са два алтернативни сценария около тази базова прогноза. При първия вносители от САЩ изместват търсенето от Китай към еврозоната и останалата част от света. Във втория износителите от Китай реагират на по-високите търговски бариери на САЩ, като намаляват износните цени към всички свои търговски партньори, за да компенсират напълно въздействието на тези бариери върху общия си износ.

Графика 17

Въздействие на по-силно изразено пренасочване на търговията и по-ниски износни цени на Китай върху износа

а) По-силно изразено пренасочване на търговията	б) По-ниски износни цени на Китай
(процентно отклонение от базовата прогноза през четвъртото тримесечие на 2027 г.)	(процентно отклонение от базовата прогноза през четвъртото тримесечие на 2027 г.)

По-силно изразените отклонения в световната търговия, с по-голяма степен на заместване между изходните държави от страна на американските вносители, засяга значително американската икономика, но оказва едва слабо въздействие върху еврозоната ( Графика 17, панел „а“).^[14] Симулациите на база на модела ECB-Global сочат, че тази промяна би довела до по-високи цени на вноса на САЩ, които се прехвърлят върху вътрешните потребителски цени и цените на производител, като пиковата стойност на инфлацията в САЩ би била с 0,2 процентни пункта по-висока през 2026 г. в сравнение с базовата прогноза. Лихвените проценти в САЩ биха били по-високи, което би имало отрицателен ефект върху потреблението и инвестициите. В резултат на това растежът на БВП на САЩ би бил с 0,2 процентни пункта по-нисък през 2026 г. в сравнение с базовия сценарий. Въздействието върху Китай би било по-малко. За еврозоната симулациите по модела ECB-BASE сочат, че по-висок износ на еврозоната за САЩ би бил компенсиран от по-слаб износ за Китай и останалата част от света. В резултат на това растежът на БВП и ХИПЦ инфлацията в еврозоната ще бъдат с около 0,05 процентни пункта по-ниски през 2026 г. и 2027 г.

Намаляване на износните цени на Китай, което има за цел да неутрализира влиянието на наложените от САЩ мита, би засегнало значително еврозоната.^[15] Със стратегическото понижение на износните си цени Китай би могъл напълно да неутрализира спада на общия си износ, породен от митата на САЩ. При този сценарий износът от Китай първоначално би поевтинял с близо 8%. Понижаването на износните цени би стимулирало конкурентоспособността на Китай и би увеличило износа му за други региони. Така част от спада в търговията със САЩ би била компенсирана. След това износът на Китай към САЩ ще се възстанови и увеличи с около 10% спрямо базовата прогноза до четвъртото тримесечие на 2027 г. (Графика 17, панел „б“). Това означава, че като цяло китайският износ за САЩ би бил с 13% по-нисък кумулативно до 2027 г. в сравнение със спад от 23% при базовата симулация. Със засилването на конкурентоспособността на Китай еврозоната би понесла загуби в търговията със спад в износа към останалата част от света. Все пак износът на еврозоната към САЩ би се увеличил благодарение на ефективно поскъпване на щатския долар.^[16] То би намалило и търсенето на петрол, което ще доведе до спад в цените на петрола с 1,4% до 2027 г. Увеличение на вноса от Китай би допринесло за намаляване на прираста на БВП на еврозоната с около 0,2 процентни пункта през 2026 г., с кумулативно намаляване на ХИПЦ инфлацията с почти 0,3 процентни пункта през прогнозния период (Графика 18).

Графика 18

Макроикономически последици за еврозоната от по-силно изразено пренасочване на търговията и по-ниски износни цени на Китай

а) Прираст на реалния БВП	б) ХИПЦ инфлация
(отклонение от базовия сценарий в процентни пунктове)	(отклонение от базовия сценарий в процентни пунктове)

Затруднения във веригите на доставка могат да възникнат, тъй като нови митнически тарифи, смущения в търговията и повишена несигурност могат да подтикнат компаниите да преструктурират веригите си на доставка и това поне временно да доведе до известно намаляване на ефективността на производството. Понастоящем няма признаци за съществени затруднения в световните вериги на доставка. Договореното неотдавна търговско споразумение между САЩ и ЕС намали вероятността еврозоната да бъде засегната от такива смущения. В резултат на това базовите прогнози не допускат съществени затруднения при доставките. Все пак не е възможно да се изключи появата на подобни смущения, предвид мащаба на митата на САЩ, които се прилагат към някои държави с ключова роля в световните вериги на доставка, както и възможността за по-нататъшно ескалиране на търговския конфликт. За да подложим този риск на оценка, конструирахме две алтернативни хипотези около базовата прогноза за Индекса за натиска върху глобалните вериги на доставка (GSCPI)^[17], използвайки структурен авторегресивен векторен модел с голям обхват по метода на Бейс (BVAR) на база на прогнозите от септември 2025 г. (Графика 19).^[18] При базовия сценарий GSCPI би бил близо до сегашното си равнище през прогнозния период, което означава, че въздействието върху икономическата активност в еврозоната ще е ограничено. Първата алтернативна хипотеза е изготвена чрез прилагане на сътресенията в световните вериги на доставка по време на първата администрация на президента Тръмп (жълтите стълбчета в Графика 19), съгласно модела BVAR, спрямо базовата прогноза. Втората алтернативна хипотеза включва значителни затруднения при доставките, подобни на сътресенията по време на пандемията от COVID-19 (сините стълбчета в Графика 19). Това е крайно допускане, тъй като вероятността да настъпи подобно сътресение в момента се оценява като много ниска.

Графика 19

Разбивка по сътресения, базова и алтернативни хипотези според GSCPI

(индекс, принос)

Макроикономическите ефекти върху еврозоната са минимални при първата алтернативна хипотеза, но при втората са значителни, с по-екстремни смущения във веригите на доставка, както по време на пандемията. С фокус първоначално върху резултатите при икономика с напълно функциониращи производствени мрежи, и използвайки модела ECB-BASE, при хипотезата за смущения в доставките, сходни с тези по време на първата администрация на президента Тръмп, би възникнал едва минимален инфлационен натиск, като ХИПЦ инфлацията би била с под 0,1 процентни пункта по-висока през 2027 г. (Графика 20, панел „б“, сини стълбчета). В сценария със сътресения, сходни с тези в периода на пандемията, те биха довели до по-силно изразени инфлационни ефекти, като ХИПЦ инфлацията би била с до 0,15 процентни пункта по-висока през 2027 г. (Графика 20, панел „б“, сини стълбчета). И при двата анализа на чувствителността въздействието върху реалния БВП е незначително или леко положително в отражение на допускането за запазване на лихвените проценти без промяна. В случай на по-висока инфлация това означава понижаване на реалните лихвени проценти, което би засилило икономическата активност (Графика 20 панел „а“, сини стълбчета). Анализът се разширява посредством многонационален и многосекторен модел, който отчита връзките между суровините и производството, като производствените мрежи в други региони са възпрепятствани, а веригите на доставка – блокирани. Това допускане намалява заменяемостта в рамките на производствените вериги и би довело до по-ясно изразени ефекти (Графика 20, жълти стълбчета). В този случай, в сравнение с базовия сценарий, инфлацията през 2027 г. би могла да бъде с до 0,1 процентни пункта по-висока в сценария, свързан с първата администрация на президента Тръмп, и с почти 0,25 процентни пункта по-висока в по-екстремния пандемичен сценарий, а растежът на БВП би бил малко по-слаб.^[19]

Графика 20

Въздействие на алтернативните хипотези за затруднения във веригите на доставка върху производството и инфлацията и ролята на мрежовите ефекти

а) Прираст на реалния БВП

(процентни пунктове)

б) ХИПЦ инфлация

(процентни пунктове)